Разрешение за работа на чужденец в България: единно разрешение или синя карта?

Кой режим да изберете при наемане на служител от трета държава, какви са условията и квотите, как протича процедурата и кои грешки да избегнете.

Недостигът на кадри кара все повече български работодатели да наемат служители от държави извън Европейския съюз. Гражданите на трети държави обаче могат да работят в България само въз основа на разрешение, издадено по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и Закона за чужденците в Република България. Изборът на правилния режим определя сроковете, документите и шанса за успех.

Гражданите на ЕС, на Европейското икономическо пространство и на Швейцария не се нуждаят от разрешение за работа. Тази статия се отнася до всички останали.

1. Основните режими накратко

  • Единно разрешение за пребиваване и работа — общият режим за заетост на граждани на трети държави;
  • Синя карта на ЕС — за висококвалифицирани специалисти с висше образование или съответен професионален опит и възнаграждение над законоустановения праг;
  • Вътрешнокорпоративен трансфер — за ръководители, специалисти и стажанти, преместени от дружество от същата група извън ЕС;
  • Сезонна заетост — за работа за ограничен период в сезонни дейности;
  • Командироване — когато чуждестранен работодател изпраща свой служител в България.

2. Единно разрешение за пребиваване и работа

Единното разрешение е най-широко приложимият режим. То съчетава правото на пребиваване и правото на работа при конкретен работодател в един документ.

Основни условия

  • Квота — общият брой на гражданите на трети държави, наети от работодателя по трудово правоотношение през предходните 12 месеца, не може да надвишава 20% от средносписъчната численост на персонала, а за малките и средните предприятия — 35% (чл. 7, ал. 1, т. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност);
  • Равни условия — условията на труд и възнаграждението не могат да бъдат по-неблагоприятни от тези за българските служители на сходна позиция;
  • Квалификация — служителят трябва да притежава образованието и опита, които длъжността изисква.

3. Синя карта на ЕС

Синята карта е предназначена за висококвалифицирана заетост. Тя изисква висше образование или, за определени професии в информационните технологии, доказан професионален опит, както и брутно възнаграждение не по-ниско от законоустановения праг, обвързан със средната работна заплата в страната.

Притежателите на синя карта се ползват с по-благоприятни условия при смяна на работодателя, за събиране на семейството и за мобилност в рамките на ЕС. Подробно ръководство ще намерите в статията ни „Синя карта на ЕС в България: ръководство за работодатели“.

4. Кой режим да изберете

Когато позицията е висококвалифицирана

Ако кандидатът има висше образование и възнаграждението достига прага, синята карта обикновено е по-изгодният режим заради по-благоприятните условия за служителя и семейството му.

Когато става дума за специалисти без висше образование

За квалифицирани работници, техници и други специалисти без висше образование подходящият режим обикновено е единното разрешение. Тук е важно работодателят да следи квотата за граждани на трети държави.

Когато служителят вече работи в същата група

При преместване от дружество от групата извън ЕС вътрешнокорпоративният трансфер може да бъде най-подходящ.

5. Как протича процедурата

  1. Оценка — избор на режим, проверка на квотата и на квалификацията на кандидата;
  2. Подготовка — трудов договор, длъжностна характеристика, документи на работодателя и служителя, легализация и превод;
  3. Подаване — заявление пред дирекция „Миграция“ на МВР, като Агенцията по заетостта дава становище;
  4. Виза тип D — след положително решение служителят получава виза за дългосрочно пребиваване в българското посолство или консулство;
  5. Документ за пребиваване — след пристигането служителят получава разрешението и едва тогава може да започне работа.

Реалистичната продължителност на цялата процедура е няколко месеца. Затова планирането трябва да започне веднага след избора на кандидат.

6. Най-чести грешки

  • Започване на работа преди издаването на разрешението — води до санкции и за работодателя, и за служителя;
  • Неправилно изчислена квота за граждани на трети държави;
  • Възнаграждение под прага при синя карта или под нивото за сходни позиции при единно разрешение;
  • Непълни, непреведени или нелегализирани документи от държавата на произход;
  • Пропуснат срок за подновяване на разрешението.

Как можем да съдействаме?

SM Legal съчетава имиграционна и трудовоправна експертиза. Оценяваме кой режим е подходящ, изготвяме трудовия договор и документите, подаваме заявлението и поддържаме комуникацията с институциите до получаването на разрешението и при последващото му подновяване.

Свържете се с нас, за да обсъдим наемането на вашия служител, на smarushkina@smlegal.bg.

Често задавани въпроси

Кой издава разрешение за работа на чужденец в България?

Заявлението за единно разрешение за пребиваване и работа или за синя карта на ЕС се подава пред дирекция „Миграция“ на МВР, а Агенцията по заетостта дава становище относно работодателя и условията на заетостта.

Колко чужденци може да наеме един работодател?

Общият брой на гражданите на трети държави, наети от работодателя през предходните 12 месеца, не може да надвишава 20% от средносписъчната численост на персонала, а за малките и средните предприятия — 35%.

Каква е разликата между единно разрешение и синя карта?

Синята карта е за висококвалифицирани специалисти с висше образование или съответен опит и възнаграждение над законовия праг и дава по-благоприятни условия при смяна на работодателя и събиране на семейството. Единното разрешение е общият режим за заетост на граждани на трети държави.

Колко време отнема получаването на разрешение за работа?

Реалистичната продължителност на цялата процедура е няколко месеца, в зависимост от подготовката на документите, натовареността на институциите и издаването на виза тип D.

Нужно ли е разрешение за работа за граждани на ЕС?

Не. Гражданите на ЕС, на Европейското икономическо пространство и на Швейцария имат свободен достъп до пазара на труда, но при пребиваване над три месеца получават удостоверение за продължително пребиваване.

Настоящата публикация има информационен характер и не представлява правна консултация. За становище по конкретен случай, моля, свържете се с нас.

— Адвокат, основател на SM Legal

Свързани публикации

Наемане на служители в България без местно дружество: EOR, временна работа или собствено дружество?

Три модела за наемане на служители в България от чуждестранна компания — Employer of Record (EOR), предприятие за временна работа и собствено дружество — и как да изберете подходящия.

Прочетете