Недостигът на кадри кара все повече български работодатели да наемат служители от държави извън Европейския съюз. Гражданите на трети държави обаче могат да работят в България само въз основа на разрешение, издадено по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и Закона за чужденците в Република България. Изборът на правилния режим определя сроковете, документите и шанса за успех.
Гражданите на ЕС, на Европейското икономическо пространство и на Швейцария не се нуждаят от разрешение за работа. Тази статия се отнася до всички останали.
1. Основните режими накратко
- Единно разрешение за пребиваване и работа — общият режим за заетост на граждани на трети държави;
- Синя карта на ЕС — за висококвалифицирани специалисти с висше образование или съответен професионален опит и възнаграждение над законоустановения праг;
- Вътрешнокорпоративен трансфер — за ръководители, специалисти и стажанти, преместени от дружество от същата група извън ЕС;
- Сезонна заетост — за работа за ограничен период в сезонни дейности;
- Командироване — когато чуждестранен работодател изпраща свой служител в България.
2. Единно разрешение за пребиваване и работа
Единното разрешение е най-широко приложимият режим. То съчетава правото на пребиваване и правото на работа при конкретен работодател в един документ.
Основни условия
- Квота — общият брой на гражданите на трети държави, наети от работодателя по трудово правоотношение през предходните 12 месеца, не може да надвишава 20% от средносписъчната численост на персонала, а за малките и средните предприятия — 35% (чл. 7, ал. 1, т. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност);
- Равни условия — условията на труд и възнаграждението не могат да бъдат по-неблагоприятни от тези за българските служители на сходна позиция;
- Квалификация — служителят трябва да притежава образованието и опита, които длъжността изисква.
3. Синя карта на ЕС
Синята карта е предназначена за висококвалифицирана заетост. Тя изисква висше образование или, за определени професии в информационните технологии, доказан професионален опит, както и брутно възнаграждение не по-ниско от законоустановения праг, обвързан със средната работна заплата в страната.
Притежателите на синя карта се ползват с по-благоприятни условия при смяна на работодателя, за събиране на семейството и за мобилност в рамките на ЕС. Подробно ръководство ще намерите в статията ни „Синя карта на ЕС в България: ръководство за работодатели“.
4. Кой режим да изберете
Когато позицията е висококвалифицирана
Ако кандидатът има висше образование и възнаграждението достига прага, синята карта обикновено е по-изгодният режим заради по-благоприятните условия за служителя и семейството му.
Когато става дума за специалисти без висше образование
За квалифицирани работници, техници и други специалисти без висше образование подходящият режим обикновено е единното разрешение. Тук е важно работодателят да следи квотата за граждани на трети държави.
Когато служителят вече работи в същата група
При преместване от дружество от групата извън ЕС вътрешнокорпоративният трансфер може да бъде най-подходящ.
5. Как протича процедурата
- Оценка — избор на режим, проверка на квотата и на квалификацията на кандидата;
- Подготовка — трудов договор, длъжностна характеристика, документи на работодателя и служителя, легализация и превод;
- Подаване — заявление пред дирекция „Миграция“ на МВР, като Агенцията по заетостта дава становище;
- Виза тип D — след положително решение служителят получава виза за дългосрочно пребиваване в българското посолство или консулство;
- Документ за пребиваване — след пристигането служителят получава разрешението и едва тогава може да започне работа.
Реалистичната продължителност на цялата процедура е няколко месеца. Затова планирането трябва да започне веднага след избора на кандидат.
6. Най-чести грешки
- Започване на работа преди издаването на разрешението — води до санкции и за работодателя, и за служителя;
- Неправилно изчислена квота за граждани на трети държави;
- Възнаграждение под прага при синя карта или под нивото за сходни позиции при единно разрешение;
- Непълни, непреведени или нелегализирани документи от държавата на произход;
- Пропуснат срок за подновяване на разрешението.
Как можем да съдействаме?
SM Legal съчетава имиграционна и трудовоправна експертиза. Оценяваме кой режим е подходящ, изготвяме трудовия договор и документите, подаваме заявлението и поддържаме комуникацията с институциите до получаването на разрешението и при последващото му подновяване.
Свържете се с нас, за да обсъдим наемането на вашия служител, на smarushkina@smlegal.bg.
Често задавани въпроси
Кой издава разрешение за работа на чужденец в България?
Заявлението за единно разрешение за пребиваване и работа или за синя карта на ЕС се подава пред дирекция „Миграция“ на МВР, а Агенцията по заетостта дава становище относно работодателя и условията на заетостта.
Колко чужденци може да наеме един работодател?
Общият брой на гражданите на трети държави, наети от работодателя през предходните 12 месеца, не може да надвишава 20% от средносписъчната численост на персонала, а за малките и средните предприятия — 35%.
Каква е разликата между единно разрешение и синя карта?
Синята карта е за висококвалифицирани специалисти с висше образование или съответен опит и възнаграждение над законовия праг и дава по-благоприятни условия при смяна на работодателя и събиране на семейството. Единното разрешение е общият режим за заетост на граждани на трети държави.
Колко време отнема получаването на разрешение за работа?
Реалистичната продължителност на цялата процедура е няколко месеца, в зависимост от подготовката на документите, натовареността на институциите и издаването на виза тип D.
Нужно ли е разрешение за работа за граждани на ЕС?
Не. Гражданите на ЕС, на Европейското икономическо пространство и на Швейцария имат свободен достъп до пазара на труда, но при пребиваване над три месеца получават удостоверение за продължително пребиваване.
Настоящата публикация има информационен характер и не представлява правна консултация. За становище по конкретен случай, моля, свържете се с нас.
Силвия Марушкина — Адвокат, основател на SM Legal